Есента е страхотен сезон, през който може да се порадваме на природата – на нейните багри и на цветната симфония, която ни предлага тя. Избрахме за вас 6 маршрута за пътуване, по които да поемете още този уикенд, ако искате да се полюбувате на есенната планинска красота.
Троянски проход
С дължина 40,8 км и надморска височина на седловината Беклемето - 1525,5 м, Троянският проход е най-високият действащ старопланински проход. Той свързва долината на река Бели Осъм с Карловската котловина на юг. Трасето започва от село Балканец, като следва изкачване на юг по северния склон на Троянската планина през гъсти букови гори и след 18 километрово шофиране се достига седловината Беклемето. От там започва продължително спускане, като пътят е с множество завои по южния склон на планината. Гледката, която се разкрива пред погледа е наистина впечатляваща!
Шипченски проход
Той е седловина в централната част на Шипченска планина и е една от най-важните транспортни връзки между Северна и Южна България. На билото му се намира Паметникът на свободата, посветен на героите, участвали в Руско-турската освободителна война. Дължината на прохода е 29 км, а надморската му височина е 1195 м.
Пѐтрохански проход
Това е планински проход в централната част на Западна Стара планина, между планината Козница на изток и Берковска планина на запад. С дължина 24,1 км и височина на седловината 1409 м, този проход е използван още от римско време. През 1868 г. е изграден шосеен път, на който Петър Ангелов от Берковица построява хан. Съчетанието от името му и построения от него хан проходът започва да се нарича Петров хан или Петрохан. Проходът е чудесна идея за пътуване с автомобил, чрез което да се докоснете до природата.
Рожен
Това е планински проход в Южна България, в централната част на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи. Дълъг 11,2 км с надморска височина седловината – 1436 м, този живописен път ще ви накара да изпитате възхищение към природата. Пред очите ви ще се редуват гледки от обширни ливади и пасища до била, обрасли с иглолистна растителност.
Koтлeнcĸи пpoxoд
Това е проход, който се намира в цeнтpaлнaтa чacт нa Koтлeнcĸa плaнинa чacт oт Изтoчнa Cтapa плaнинa. Дължинaтa му е 14,6 ĸм, а нaдмopcĸaта виcoчинa нa ceдлoвинaтa е 659 м. Πpoxoдът cвъpзвa дoлинaтa нa peĸa Гoлямa Kaмчия нa ceвep c дoлинaтa нa Koтлeнcĸa peĸa нa юг. Πpoxoдът зaпoчвa в южнaтa чacт от ceлo Tичa, изĸaчвa ce пo дoлинaтa нa мaлъĸ дeceн пpитoĸ нa peĸa Гoлямa Kaмчия и cлeд 10 ĸм дocтигa дo ceдлoвинaтa нa 659 м надоморска височина. Ако искате уикенд бягство сред природата, Котленският проход е чудесна идея за това.
Доспатски проход
Това е най-дългият планински проход в България със своите внушителни 51 км дължина. Той е важна пътнотранспортна връзка в Западните Родопи, която свързва долината на Стара река при яз. Батак на север с долината на река Доспат и язовир Доспад на юг. Началото на прохода е на 1157 м. н. в. югоизточно от язовир Батак, откъдето шосето се насочва на юг, нагоре по долината на Стара река. Тук започва първият от трите прохода – Седлова поляна, който преодолява Баташката планина. След около 9 км, при кантон Картала, пътят достига най-високата си точка на 1669 м. н. в. и от там започва спускане към долината на Девинска река. След около 11 км достига преградната стена на язовир Голям Беглик, на 1528 м. н. в., където свършва първият проход.